1. Предистория на епидемията от денга: Ескалиращо глобално предизвикателство пред общественото здраве

Денгата е остро вирусно заболяване, пренасяно от комари, причинено от вируса на денга (DENV), който се очертава като най-бързо разпространяващото се арбовирусно заболяване в световен мащаб, представлявайки сериозна заплаха за общественото здраве. През последните две десетилетия глобалната честота на денга се е увеличила драстично, като броят на докладваните случаи се удвоява ежегодно от 2021 г. насам [1]. През декември 2023 г. Световната здравна организация (СЗО) обяви глобална извънредна ситуация, свързана с денга, за да засили координираните международни усилия за реагиране. Епидемиологични оценки на СЗО показват, че приблизително 3,9 милиарда души по света са изложени на риск от инфекция с денга, като се оценява, че 390 милиона инфекции се случват годишно, от които 96 милиона се проявяват като клинично явни случаи [1,2].

2 Епидемиологични акцента

Епидемиологичните характеристики на денга се формират от взаимодействието на вирусологични фактори, екологията на вектора, имунните отговори на гостоприемника и социално-екологичните условия. Цялостното разбиране на тези характеристики е от съществено значение за разработването на ефективни стратегии за превенция и контрол, както и на точни диагностични подходи.

2.1 Вектори на предаване и градски модели на предаване

Вирусът на денга се предава предимно чрезAedes aegypti и Aedes albopictusкомари. Сред тези видове вектори, Aedes aegypti е признат за най-критичния вектор на предаване, характеризиращ се с висока „човешка адаптивност“ и широко разпространение в тропическа и субтропична градска среда. За разлика от други комари-преносчици на арбовирусни патогени, Aedes aegypti проявява следните ключови епидемиологични характеристики:

-Предпочитание за размножаване в антропогенна среда (напр. контейнери за съхранение на вода, изхвърлени гуми)

-Силен тропизъм към човешката кръв като източник на хранителни вещества

-Дневно поведение при хранене

Тези характеристики определят денгата като типично„градска инфекциозна болест“като ефективността на предаване е значително повишена в гъсто населените райони. Проучвания, свързани със СЗО, показват, че в гъсто населени градски условия, повишената честота на контакт между комари и хора може значително да повиши основното репродуктивно число (R₀) на DENV, като по този начин ускори разпространението на епидемиите [2].

2.2 Глобални тенденции в разпространението и движещи фактори

Според доклади на СЗО, световният брой на регистрираните случаи на денга се е увеличил експоненциално през последните две десетилетия [1,3]. Тази възходяща тенденция се дължи главно на следните взаимосвързани фактори:

(1) Изменение на климата: Покачващите се глобални температури не само разширяват географския обхват на подходящи местообитания за комарите-преносчици, но и скъсяват външния инкубационен период на DENV в комара гостоприемника, като по този начин повишават ефективността на предаване. Промените в гъстотата на комарите, предизвикани от климата, са потвърдени от СЗО като надежден предсказващ фактор за пространствено-времевата динамика на огнищата на денга.

(2) Урбанизация: Бързото и непланирано разширяване на градовете е създало изобилие от местообитания за размножаване на комари-преносчици, докато увеличената гъстота на населението е засилила непрекъснатостта на веригите за предаване на DENV.

(3) Глобално движение на населението: Международните пътувания и търговия улесниха бързото трансгранично предаване на денга, насърчавайки прехода от внесени случаи към устойчиво локално предаване. Данните от наблюдението на СЗО показват, че между 2010 и 2021 г. Съединените щати са съобщили за 7528 случая на денга, свързани с пътуване, сред които 3135 са изисквали хоспитализация, а 19 са довели до смърт.

(4) Разширяване на разпространението на векторите: В световен мащаб географският обхват на Aedes aegypti и Aedes albopictus продължава да се разширява, като комарите Aedes се установяват все повече в части от Европа. В резултат на това денгата се е развила от традиционно регионална епидемия до глобална заплаха за общественото здраве.

2.3 Многосеротипна коциркулация и механизми за реинфекция

Вирусът на денга се състои от четири антигенно различни серотипа (DENV-1 до DENV-4). Инфекцията с един серотип осигурява дългосрочен защитен имунитет срещу този специфичен серотип, но само временна и частична кръстосана защита срещу останалите три серотипа. Общата популация е универсално податлива на DENV, като само подгрупа от заразените индивиди развиват клинично заболяване [2].

В ендемични региони, множество серотипове на DENV често циркулират едновременно, което води до възможност индивидите да преживеят множество инфекции с денга през целия си живот. Епидемиологични проучвания на СЗО са идентифицирали коциркулацията на множество серотипове като ключов двигател на периодични огнища на денга [1].

2.4 Вторична инфекция и антитяло-зависимо усилване

Критично и уникално явление в епидемиологията на денга еантитяло-зависимо усилване (ADE)По време на вторична инфекция с хетероложен DENV серотип, ненеутрализиращите антитела, произведени по време на първичната инфекция, улесняват навлизането на вируса в моноцитите и макрофагите, като по този начин засилват вирусната репликация. Този механизъм е широко признат от СЗО като основен патогенен фактор при тежка денга, включително хеморагична треска от денга и шоков синдром от денга [1].

Епидемиологичните данни на СЗО последователно показват, че лицата с вторична инфекция с денга имат значително по-висок риск от развитие на тежко заболяване в сравнение с тези с първична инфекция – характеристика, която е от голямо значение за наблюдението на заболяването и клиничното лечение. Важно е да се отбележи, че макар рискът от тежко заболяване да е повишен по време на вторична инфекция, инфекцията с който и да е серотип на DENV може потенциално да прогресира до тежка денга [1].

2.5 Неспецифични клинични прояви и риск от погрешна диагноза

Клиничните прояви на денга са забележително неспецифични, особено в ранните стадии на заболяването, като често се припокриват с тези на други вирусни инфекции, пренасяни от комари (напр. вируси чикунгуня и Зика), както и на някои респираторни инфекции. Оценките на СЗО показват, че 40-80% от инфекциите с денга са асимптоматични [3].

Типичните клинични прояви включват:

-Остра треска (продължава 2-7 дни, може да бъде двуфазна)

-Силно главоболие и ретроорбитална болка (болка зад очите)

-Мускулни и ставни болки (често наричани „треска от счупване на кости“)

-Макулен или макулопапулозен обрив

-Леки хеморагични прояви (напр. екхимоза, епистаксис, кървене от венците)

Симптоматичната денга обикновено се разделя на три отделни фази: фебрилна фаза, критична фаза и фаза на възстановяване. Приблизително по-малко от 5% от симптоматичните пациенти прогресират до тежка денга. Поради липсата на специфични клинични характеристики, диагнозата, основана единствено на клинични симптоми, е трудна, което увеличава риска от погрешна диагноза и недостатъчна диагноза. СЗО изрично подчертава, че клиничната диагноза сама по себе си е недостатъчна, за да се гарантира точност, което прави лабораторното потвърждение задължително [1].

 3 ключови момента от „Лабораторно изследване за вируса на денга: Временно ръководство“ на СЗО, април 2025 г.

През април 2025 г. Световната здравна организация публикува актуализирано междинно ръководство за лабораторни тестове за денга, предоставящо авторитетни технически насоки за глобална диагностика на денга. Това ръководство синтезира най-новите доказателства за лабораторни тестове за денга в контекста на продължаващата глобална извънредна ситуация с денга и предлага практически препоръки, съобразени с условия с различни нива на ресурси.

3.1 Основни принципи на стратегията за тестване

В насоките се подчертава, че диагностицирането на денга трябва да се използва комбинирана стратегия за тестване с множество маркери, базирана на стадия на заболяването [1]. Предвид липсата на универсален диагностичен алгоритъм, стратегиите за тестване трябва да бъдат адаптирани към местния епидемиологичен контекст, като се вземат предвид следните ключови фактори [1]:

-Стадий на инфекцията: Броят дни след появата на симптомите определя най-подходящия метод за тестване

-Вид проба: Пригодността на пълна кръв, плазма или серум за откриване на DENV

-Регионална епидемиология: Локално циркулиращи серотипове на DENV и коциркулация на други арбовируси

-Риск от коинфекция: В региони с припокриваща се циркулация на арбовируси, трябва да се обмисли мултиплексно тестване, за да се разграничат различните патогени.

3.2 Стратегия за тестване, базирана на етапи

Според насоките на СЗО, лабораторните тестове за денга трябва да следват ясни времеви прозорци, базирани на стадия на заболяването [1,2]:

(1) Тестване за остра фаза (≤7 дни след началото)

-Тестване на нуклеинови киселини (молекулярно тестване): Обратната транскрипция-полимеразна верижна реакция (RT-PCR) и други молекулярни методи откриват DENV РНК с висока чувствителност.

-Антигенно тестване: откриване на NS1 антиген, който става откриваем в рамките на 1-3 дни след началото.

По време на острата фаза нивата на виремия са относително високи и тестовете за нуклеинови киселини и антигени постигат оптимална чувствителност.

(2) Тестване за фаза на възстановяване (≥4 дни след началото)

-Серологично изследване: IgM антителата обикновено стават откриваеми около 4-ия ден след началото.

В повечето случаи IgM антителата персистират в продължение на 14-20 дни, а в някои случаи персистирането може да продължи до 90 дни.

-IgG тестването има ограничена стойност за диагностициране на остра денга поради потенциални кръстосано реактивни антитела от предишна флавивирусна инфекция или ваксинация.

(3) Алгоритъм за диагностика на предполагаеми случаи

Ръководството включва диагностичен алгоритъм за предполагаеми случаи на денга, препоръчващ подходящи методи за тестване въз основа на дните след появата на симптомите: тестването за NS1 антиген и тестването за нуклеинови киселини са основните подходи в ранната фаза, докато серологичното тестване е основният метод в по-късната фаза.

3.3 Оценка и избор на метода за изпитване

Според СЗО, систематичната оценка на ефективността и приложимите сценарии на различни тестове за денга са следните:

4 препоръки за продукти за макро и микротестове за откриване на денга по сценарий

В подкрепа на превенцията и контрола на денга, Macro & Micro-Test предоставя интегрирано диагностично портфолио, обхващащо бърз скрининг, молекулярно потвърждение и геномно наблюдение, отговаряйки на нуждите на различните етапи от управлението на огнищата.

4.1 Сценарий 1: Бърз скрининг и целенасочено наблюдение

Приложимо за клиники за треска, заведения за първична медицинска помощ, скрининг на общности по време на огнища и карантина на пристанища/гранични пунктове.

-Бърз тест за антиген на вируса на денга NS1: Открива ранна инфекция (1-3 дни след началото) с резултати след 15 минути за бърз триаж.

-Тест за антитела IgM/IgG срещу вируса на денга: Разграничава първични/вторични инфекции, за да се оцени рискът от тежко заболяване.

-Комбиниран бърз тест за антиген NS1 + IgM/IgG на вируса на денга: Едновременно открива антиген и антитела за пълна диагноза.

-Тест за антитела IgM/IgG срещу вируса на чикунгуня: Позволява диференциална диагноза с денга за точно идентифициране на патогените.

4.2 Сценарий 2: Прецизна диагностика и реагиране при спешни случаи

-Комплект за откриване на нуклеинови киселини на вируса на денга I/II/III/IV: Открива и диференцира 4 серотипа (граница на откриване 500 копия/mL) за проследяване на огнища.

-Лиофилизиран PCR комплект за вируса на денга: Транспортируем при стайна температура, подходящ за райони с ограничени ресурси и внезапни огнища.

- Комплект за мултиплексна PCR в реално време за денга/зика/чикунгуня: Едновременно открива 3 арбовируса за ефикасна диференциална диагноза при сложни огнища.

Всички горепосочени реагенти са съвместими с напълно автоматизираната система за вземане на проби от проба до отговор AIO 800, което намалява ръчната работа и кръстосаното замърсяване и подобрява ефективността и биобезопасността.

4.3 Сценарий 3: Геномно наблюдение и анализ на вирусната линия

Приложимо за национални референтни лаборатории, научноизследователски институции в областта на общественото здраве, в съответствие с позиционирането на СЗО относно NGS.

Решенията за геномно наблюдение на Macro & Micro-Test поддържат секвениране на целия геном за проследяване на вируса, изясняване на веригата на предаване, наблюдение на варианти и коригиране на стратегията за ваксинация. Те поддържат ръчни/автоматизирани работни процеси, подобрявайки производителността и възпроизводимостта, позволявайки на лабораториите да преминат от рутинно тестване към разширено наблюдение, в съответствие с акцента на СЗО върху засилване на наблюдението на вирусната еволюция.

4.4 Стойност на интегрираните решения

Macro & Micro-Test предоставя цялостни диагностични решения за откриване на арбовируси, подкрепяйки всеки етап от управлението на огнищата: инструменти за бърз скрининг за здравни заведения на първа линия, молекулярно потвърждение за прецизна диагноза и възможности за анализ на целия геном за епидемиологично наблюдение. С високоефективни анализи, гъвкави работни процеси и платформи, готови за автоматизация, тези решения дават възможност на лабораториите и системите за обществено здравеопазване да подобрят готовността и реакцията си към нововъзникващи арбовирусни заплахи в световен мащаб.

Референции

[1] Световна здравна организация. Лабораторно изследване за вируса на денга: Временно ръководство, април 2025 г. Женева: Световна здравна организация; 2025 г.

[2] Техническа консултативна група на СЗО по Глобалната инициатива за арбовируси. Укрепване на глобалната готовност и отговор на заплахите от арбовирусни заболявания: Призив за действие. Lancet Infect Dis. 2026;26(1):15-17.

[3] Микробът от Lancet. Преодоляване на дилемата на диагностиката на денга. Lancet Microbe. 2025;6(7):101190.